НЕЩО КАТО ПРАВО НА ОТГОВОР
Днес /17.07.2026/ сутринта гледах д-р Георги Петров – депутат от Прогресивна България. Разказваше в bTV за частните болници и търговете за онколекарства. Не познавам колегата, стори ми се добър човек, но не беше много адекватен по темата. Може би, защото хората, с които преди интервюто е обсъждал проблема не са били на висота. А темата е щекотлива – кой ли не се изказа по нея през последния месец, но не вярвам на обикновения гражданин да му е станало по-ясно от това. Даже, напротив. И преди да попитаме „Има ли пилот в самолета?“, ми се ще да върна лентата назад и да видим как започна всичко това.
В началото на януари 2020г. д-р Дечо Дечев – тогавашен шеф на НЗОК, хвърли бомбата казвайки, че частни болници купуват в пъти по-скъпо от държавните болници онкопрепарат, който се заплаща от НЗОК. Т.е. НЗОК заплаща на държавните болници препарата по 129 лева, а на частните – по 1063 лв. Разлика от над 7 пъти.
Д-р Дечев не пожела да назове нито онкопрепарата, нито кои са болниците. Впоследствие стана ясно, че лекарството е пеметрексед /използва се за лечение при рак на белия дроб/, а болниците, които са го купували, са 28 на брой – 10 частни и по 9 държавни и общински болници. Още по-впоследствие, НЗОК извади списък на тези болници и цената на която те са закупували пеметрекседа. И, о небеса, оказа се, че разликата в цената на лекарството, закупувано от различни болници, които правят обществени поръчки /държавни и общински/ е 5 пъти, т.е. обществените поръчки не дават гаранция, че цената на един онкопрепарат ще е една и съща за всички болници, нито, че цената му ще е ниска. Този факт някак си беше заметен под килима, но остана рефренът, че частните болници купуват онкопрепарати на по-високи цени, защото не правят обществени поръчки.
Още тогава частните болници излязохме с призив НЗОК да договаря цените и да заплаща онкопрепаратите по начина, по който го прави за всички останали лекарства. Малко известен е фактът, че с изключение на онколекарствата и лекарствените продукти при животозастрашаващи кръвоизливи при пациенти с вродени коагулопатии /ЛПЖКПВК/, цените на всички останали лекарства, които частично или напълно се заплащат от НЗОК, се договарят от самата каса и тя сключва договори с доставчиците, в които са описани отстъпките и начина на разплащане. Защо болниците /без значение от собствеността/ трябва да закупуват онкопрепаратите и ЛПЖКПВК и впоследствие НЗОК да им възстановява направените разходи е загадка. Болниците, без значение каква собственост са, не трябва да се занимават със закупуване на лекарства, те трябва да лекуват. Това наше желание също някак си беше заметено под килима, незнайно от кого.
Сега проблемът пак избуя и имам усещането, че на частните болници се вменява вината, че не искат да правят обществени поръчки, поради корпоративни, корупционни и всякакви други мотиви /желание за бързи и лесни печалби/, но държавните и общинските болници трябва да продължат да ги правят. Не, ние не искаме нито една болница да прави обществени поръчки за онкопрепарати. Не искаме и Министерството на здравеопазването да прави централизиран търг. Защо? Защото МЗ няма пари за закупуване на лекарства. А онкопрепаратите струват страшно много пари. Парите са в НЗОК. И само НЗОК може да изпълни целта на задачата – да се постигне еднаква и най-ниска цена за всички болници, без значение от собствеността им.
Ето защо, НЗОК е институцията, която трябва да договаря цените на онкопрепаратите и да ги разплаща на доставчиците. Болниците са създадени, за да лекуват.
17.07.2026 д-р Цветан Диманов
Член на УС на НСЧБ
