Наименованието произлиза от гръцки „kinesis” – движение и „терапия” – лечение, или лечение чрез движение. Това е самостоятелна медицинска дисциплина, опираща се на опита и постиженията на всички останали медицински дисциплини и включваща в себе си теорията и методиката на физическото възпитание, тъй като този тип лечение представлява психолого-педагогически процес, протичащ между пациента и терапевта.
Кинезитерапията е научно-приложна дейност, в която се съчетават познания от медицината, педагогиката, анатомията, физиологията, биохимията и т.н. с цел подобряване и поддържане на здравното състояние на болния, профилактика на рецидивите и осигуряване на психо-физически комфорт на личността.
Кинезитерапията е единствения активен метод на лечение, при който болният участва пълноценно в оздравителния процес. Това до голяма степен го мотивира, вдъхва му вяра в собствените сили и в това че има контрол над болестта, ускорява възстановяването.