ДЕМОГРАФИЯТА НА БЪЛГАРИНА И „СКАПАНОТО“ МУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Българинът е с най-ниската продължителност на живота в целия Европейски съюз. Така казва Евростат. При мъжете савакът пада около 72 годишна възраст, при жените – около 79.
Обаче има и една друга таблица на Евростат – „Здрави години живот след 65“. „Здрави години живот“ не означава живот, лишен от заболявания – след шестдесетте ако нямаш поне 2-3 заболявания или не си жив, или лекарят ти не струва. От Евростат поясняват, че това са години живот със заболявания, които са компенсирани и не ви пречат да си „гледате кефа“. С хапчетата кръвното ви е добре, захарта – също, болките в костите и ставите не ви пречат да си приготвите зимнината (ракията и виното – също). Отплеснах се.
Та в тази втора табличка на Евростат – „Здрави години живот след 65“, България е позиционирана учудващо добре. И при мъжете, и при жените сме над средното ниво за Европейския съюз. При жените сме на четвърто място след Швеция, Норвегия и Италия. При мъжете сме десети, като сме на трето място в цялата Централна и Източна Европа – само Швейцария и Словения са пред нас. На пръв поглед двете таблички светят като оксиморон, но не са. Има си обяснение. Но е политически некоректно.
През 2008 Институт „Отворено общество“, пак повтарям – Институт „Отворено общество“ (за избягване на темата за расизма), публикува информационен справочник „Ромите в България“. Мисля, че справочникът е написан професионално. В частта „Средна продължителност на живота и детска смъртност“ е записано: „… средната продължителност на живот при ромите е с над 10 години по-ниска в сравнение със средностатистическия показател за страната и с над 15 години по-ниска от средната стойност за страните от Европейския съюз“, както и „…едва около 3% от ромите доживяват до възраст 65 и повече години.“ Ами то ромите ги няма във втората таблица на Евростат, бе! Значи българското здравеопазване е страхотно за българите от български, турски, арменски, еврейски и всякакъв друг произход, но за българите от ромски произход — не е. А дали това е проблем на българското здравеопазване? Естествено, че не. Това е проблем (и то голям) на министъра на социалните въпроси, на министъра на образованието, на министъра на културата, ако щете, но не и на здравния министър. Язък, дето уволниха толкова много здравни министри! И още толкова да бяха уволнили, проблемът с ниската продължителност на живота (както и с повишената детска смъртност, между впрочем) щеше да си остане, защото просто това не е проблем на българското здравеопазване.
Като казах детска смъртност, знаете ли, че България е единствената държава в ЕС, в която детската смъртност през последните 10 години постоянно пада. И за 2024г сме доста далеч от най-високите нива за съюза. Толкова далеч, че вече сме в групата на страни като Франция и Дания, а от старите демокрации Люксембург и Малта са с показатели по-лоши от нашите.
Значи, изяснихме проблема с демографските показатели на българина. Така. Да поговорим малко за ефективност на здравеопазването.
Ние сме страната с най-бърз достъп до специализирана доболнична медицинска помощ. Ако не в света, то поне в Европа. Ако днес ви заболи главата, в рамките на 3-4 часа може да си осигурите преглед при невролог. Най-късно – на другия ден. В Европа това ще ви отнеме дни, във Великобритания – месеци. Когато лекар ви назначи обикновени изследвания (без високоспециализираните – ЯМР, скенер, сцинтиграфия), над 80% от пациентите ги извършват до 48-ия час. Не сме зле и по друг интересен показател – % от населението с достъп до болница в рамките на 15 минути пътуване с кола – в златната среда сме.
Ние сме сред страните с най-кратък болничен престой – средно 5,2 дни за 2023г. По този показател сме 2-ри в Европа – само Нидерландия е пред нас.
И всичко това – за най-малко пари. Хич няма да си губя времето да правя сравнение с богатите страни от Западна Европа (те вече не са и толкова богати, де, ама това е друга тема).
Вижте как е при комшиите:
МИНИМАЛНА МЕСЕЧНА ЗДРАВНА ВНОСКА /ММЗВ/ за 2025г
| държава | ММЗВ в euro | ММЗВ в местна валута | Здравна вноска като % от заплатата |
| България | 22,03 | 43,08 BGN | 8%
4.8% работодател 3.2% работник |
| Гърция | Обща здравна и социална застраховка, която минимално е
244.65 |
– | Обща здравна и социална застраховка
35.16% 21.79% работодател 13.37% работник |
| Сърбия | 48 | 5400 RSD | 10.30%
5.15% работодател 5,15% работник |
| Румъния | 81 | 405 RON | 10% от работника |
| Албания | 15,6 | 1550 ALL | 3.4%
1.7% работодател 1.7% работник Разходите за здраве извън здравното осигуряване са 100% приспадащи се при формиране на данъците |
Добре ли е така – да се „бием“ с Албания за последното място? И това на фона на постоянните приказки на политиците как всяка година се дават милиони левове/евра за здравеопазване, а те все не стигат. Даже имаше един политик, който оставаше впечатление, че той лично дава милионите. За незапознатите да уточня – лекарства, консумативи, апаратура, ток, вода – всичко е на средни европейски цени. И за да може сметката да излезе, българското здравеопазване балансира с изключително ниски заплати на работещите в бранша. Това, че единици лекари взимат десетки хиляди евро (има такива, но не са повече от 500-700 човека), не означава, че останалите 30 000 лекари от цяла България са на тези заплати.
Това е от позитивната страна на нещата. Има и негативна – застаряващите медицински работници. При GP-итата средната възраст е 63г., при сестрите (доколкото останаха) – и те са тъдява. Има краища в милата ни Родина, където алтернативата е или да няма доктор, или той да е пиян. Примери – бол.
Ако продължаваме да си гоним медицинските специалисти, защото ние точно това правим – гоним ги, след някоя и друга години ще казваме „Жалко за доброто здравеопазване, което имахме. Сега – да са живи и здрави знахарите!“.
А е много просто този недоимък да бъде оправен – само две неща са необходими. Първо, парите за здраве да се увеличат, ама адекватно — поне да стигнем нивото на Румъния и Сърбия. Най-лесно това става с вдигане процента на здравната осигуровка и държавните служители да започнат да си плащат 100% осигуровките. Това ще увеличи заплатите в здравеопазването. Гарантирам ви! Средната брутна месечна заплата в София за второто тримесечие на 2026г. е 1943 евро. С такава заплата трябва да започват новозавършилите сестри и лаборанти. И когато това стане факт, недостигът на медицински персонал ще спре.
И второто – то е по-важно. Всички ние, цялото общество, да поемем въздух и да кажем „Дълбок поклон на всички здравни работници!“. Знам, че ще е трудно. Но те го заслужават, поради всичко по-горе написано.
08.10.2026 д-р Цветан Диманов
